Леенето под налягане е процес на леене на метал , който се характеризира с принуждаване на разтопен метал под високо налягане в кухина на формата . Кухината на калъпа е създадена с помощта на две втвърдени матрици от инструментална стомана, които са били обработени във форма и работят подобно на инжекционната форма по време на процеса. Повечето умират отливки са изработени от цветни метали , по-специално цинк , мед , алуминий , магнезий , олово , калай и калаени -базирани сплави. В зависимост от вида на метала, който се лее, се използва машина с гореща или студена камера.
Оборудването за леене и металните щанци представляват големи капиталови разходи и това води до ограничаване на процеса до производство с голям обем. Производството на части, използващи леене под налягане, е сравнително просто, включва само четири основни стъпки, което поддържа нивото на нарастващите разходи за артикул. Той е особено подходящ за голямо количество отливки от малки до средни по размер, поради което при леенето с леене се получават повече отливки, отколкото при всеки друг процес на отливане. За отливките на отливки се характеризира с много добро покритие на повърхността (по стандартите на леене) и консистенция на размерите.
Матрица и материал на компоненти и твърдост за различни отливани метали
Die компонент
Кухини вложки
ядра
Основни щифтове
Спруеви части
дюза
Изхвърлящи щифтове
Втулка за изстрелване на буталото
Държач блок
Две матрици се използват при леене на матрици; единият се нарича „капак умират наполовина“, а другият „изхвърляща половина“. Там, където се срещат, се нарича разделителна линия . Матрицата на покритие съдържа леяк (за гореща камера машини) или удар отвор (за студено камерни машини), което позволява на разтопения метал да тече в матриците; тази функция съвпада с дюзата на инжектора на машините с гореща камера или камерата за изстрелване в машините за студена камера. Ежекторната матрица съдържа изхвърлящите щифтове и обикновено бегачът , който е пътят от отвора или изстреляния отвор към кухината на формата. Матрица за капак е закрепен към неподвижен, или отпред, валяка на машината за леене, докато умре изтласкващата е прикрепен към подвижна ролка. Кухината на матрицата се нарязва на две вложки за кухини , които са отделни парчета, които могат да бъдат заменени сравнително лесно и се завиват в половинките на матрицата.
Матриците са проектирани така, че завършеното отливане да се плъзне от покривната половина на матрицата и да остане в изхвърлящата половина, докато щанците се отворят. Това гарантира, че отливането ще се изхвърля всеки цикъл, защото изхвърлящата половина съдържа изтласкващите щифтове, за да изтласка леенето от тази половина на матрицата. Ежекторните щифтове се задвижват от плочка за изхвърляне на щифтове , която премества точно всички щифтове едновременно и със същата сила, така че отливката да не се повреди. Плочата на изхвърлящия щифт също прибира щифтовете след изхвърляне на отливката, за да се подготви за следващия изстрел. Трябва да има достатъчно изхвърлящи щифтове, които да поддържат общата сила на всеки щифт ниска, защото отливката е все още гореща и може да се повреди от прекомерна сила. Щифтите все още оставят отпечатък, така че те трябва да бъдат разположени на места, където тези маркировки няма да попречат на целта на леенето.
Други компоненти на матрицата включват сърцевини и пързалки . Ядрите са компоненти, които обикновено произвеждат отвори или отваряне, но те могат да бъдат използвани и за създаване на други детайли. Има три типа сърцевини: неподвижни, подвижни и разхлабени. Фиксираните ядра са тези, които са ориентирани успоредно на посоката на издърпване на щанците (т.е. посоката, в която щанците се отварят), следователно са фиксирани или трайно прикрепени към матрицата. Подвижните ядра са тези, които са ориентирани по друг начин, освен успореден на посоката на дърпане. Тези ядра трябва да бъдат отстранени от кухината на матрицата, след като изстрелът се втвърди, но преди да се отворят щанците, като се използва отделен механизъм. Плъзгачите са подобни на подвижните ядра, само че се използват за образуване на подрязани повърхности. Използването на подвижни ядра и пързалки значително увеличава цената на матриците. [16] Разхлабените ядра, наричани още пикапи , се използват за хвърляне на сложни функции, като например отвори с резба . Тези свободни ядра се вкарват в матрицата на ръка преди всеки цикъл и след това се изхвърлят с частта в края на цикъла. След това сърцевината трябва да бъде отстранена на ръка. Разхлабените ядра са най-скъпият тип ядро, заради допълнителната работна ръка и увеличеното време на цикъла. Други характеристики на матриците включват проходи за водно охлаждане и отвори по линиите за разделяне . Тези отвори обикновено са широки и тънки (приблизително 0,13 мм или 0,005 инча), така че когато разтопеният метал започне да ги пълни, металът бързо се втвърдява и намалява скрапа. Не се използват щрангове , тъй като високото налягане осигурява непрекъснато подаване на метал от портата.
Най-важните свойства на материалите за матриците са термичен шок резистентност и омекотяване при повишена температура; други важни свойства включват закаляемост , обработваемост , устойчивост на топлинна проверка, заваряемост, наличност (особено за по-големи матрици) и цена. Дълголетието на матрицата е в пряка зависимост от температурата на разтопения метал и времето на цикъла. Матриците, използвани при леене с щанци, обикновено се изработват от закалени инструментални стомани , тъй като чугунът не може да издържи на високото налягане, поради което щанците са много скъпи, което води до високи разходи за стартиране. Металите, които се отливат при по-високи температури, изискват щанци, изработени от по-високо легирани стомани .
